Самостоятелното заспиване е важен навик, който помага на бебетата и малките деца да развият здравословни модели на сън. Много родители се притесняват как да насърчат детето си да заспива само, без люлеене, носене на ръце или продължително присъствие на родителя. В тази статия ще разгледаме защо самостоятелното заспиване е полезно, как да го въведете и как да се справите с предизвикателствата по пътя.
По-добър и по-дълбок сън – Децата, които заспиват самостоятелно, често имат по-дълги и качествени периоди на сън, защото не се нуждаят от външна помощ при нощните събуждания.
По-малко нощни събуждания – Когато детето свикне да се приспива само, то по-рядко ще се буди през нощта и ще може да заспи отново без намеса.
По-спокойни родители – Родителите, чиито деца могат да заспиват сами, често изпитват по-малко стрес и се радват на по-добър баланс между личното време и родителските задължения.
Разбира се, няма нищо лошо и погрешно да прегръщате и носите детето на ръце, даже напротив. Цялата близост, която създаваме в тези първи моменти е незаменима, но оптимално би било това да се случва докато бебето е будно и е време за по-спокойни занимания. (за които съвсем скоро ще споделя повече в друга статия)
Ако моментът е отминал и навикът бебето да заспива с помощ е на лице, ето какво може да направите:
Бебетата и малките деца обичат предсказуемостта. Вечерният ритуал помага на детето да разбере, че наближава време за сън. Можете да включите:
Тиха игра
Топла вана
Четене на приказка
Галене или лека приспивна песен
Когато бебето е прекалено уморено, то често заспива по-трудно и е по-раздразнително. Спазвайте подходящи интервали на будуване според възрастта на детето. Ако детето не е достатъчно изморено, опитите ви ще са безуспешни.
Опитайте се да сложите детето в леглото, когато е сънено, но все още будно. Така ще му помогнете да свикне с мисълта, че заспива в своето креватче, а не на ръце или в движение.
Съществуват различни подходи за приучаване към самостоятелно заспиване, които могат да бъдат прилагани според възрастта на детето, темперамента му, както и това как родителят усеща прилагането им и дали пасва на неговия подход на родителство:
Твърди методи – Като методът на Фербер например ако се припознавате в този стил родителство и смятате, че би сработило.
Средно-твърди методи – Като един от методите на Трейси Хог, методът със стола и постепенното отдалечаване от детското легло или кошара.
Меки методи – Които са по-малко стресиращи, но и отнемат повече време. Те работят с плавни поведенчески промени и малки стъпчици към промяната или пък с въвеждане на допълнителни помощни асоциации.
Процесът може да отнеме време, но последователността е ключът към успеха. Важно е да не променяте рязко подхода си и да дадете на детето време да свикне с новите навици. Протест ЩЕ има! И няма как да е по друг начин. Както при възрастните, всяка промяна в навиците води до излизане от зоната на комфорт, а протестът и плачът са начините на бебето да изрази това. Разбира се тук не говорим изобщо за Cry it out методи, в които оставяме бебето да плаче само в другата стая, докато капне от умора и не заспи поради тази причина. Аз самата не съм привърженик и не бих препоръчала използването им в работата си със семейства.
Плач при заспиване – Нормална реакция при промяна на навиците. Опитайте се да утешите детето, но без да се връщате към старите методи на приспиване.
Нощни събуждания – Дайте възможност на детето само да се върне към съня, преди да се намесите.
Регресии на съня – Те са временни и се появяват при големи скокове в развитието. Останете последователни и запазете рутината.
Самостоятелното заспиване е умение, което носи ползи както за детето, така и за родителите. С търпение, последователност и правилен подход можете да помогнете на своето дете да изгради здравословни навици за сън. Ако имате нужда от допълнителна подкрепа, консултация с експерт по детски сън може да бъде полезна стъпка.