Режимът на съня при бебетата и малките деца се променя с времето, като всяко дете преминава през различни етапи. Разпознаването на сигналите за преход може да ви помогне да направите плавен и успешен преход към нов режим, осигурявайки по-добър сън както за детето, така и за цялото семейство.
Сутрешните две дремки (или едната от тях) стават по-дълги и плътни.
Бебето, което до момента е спяло добре, започва да прави кратки дремки.
Заспиването за последната дрямка става все по-трудно и изисква повече помощ.
Последната дрямка е повърхностна и кратка (под 30 минути).
Бебето отказва последната дрямка, независимо какво правите.
Бебето изглежда вяло и сънено след последната дрямка.
Вечерното заспиване става по-трудно след последната дрямка.
Нощният сън се накъсва, когато последната дрямка става излишна – започват чести нощни събуждания, имаме фалстарт на вечерното заспиване или пък будуване през нощта.
Продължителността на нощния сън намалява.
Бебето започва да се буди все по-рано сутрин.
Режимът вече не се побира в 24 часа денонощие – с увеличаването на будните интервали детето не може да се вмести в стандартния за него дневен график.
Имай предвид, че не е нужно детето да има всички тези сигнали, може да проявява един или два от тях.
Обикновено се случва около 2-3-месечна възраст.
Интервалите постепенно се увеличават и всеки надхвърля 1 час.
Обикновено се случва между 3-5 месеца, а интервалите на будуване варират като продължителност между 1:30 – 2:00 ч.
Случва се най-често между 6-9 месеца, като интервалите на будуване достигат: 2:30 – 3:00 ч.
Този преход мога да нарека “най-специален”. Обикновено се случва между 12 и 18 месеца. Някои деца са готови да го направят скоро след първия си рожден ден, докато на други им трябва малко повече време, за да свикнат с по-продължителните интервали на будуване.
Как да познаеш, че моментът е дошъл:
Детето спокойно издържа 4-5 часа будно време.
Вечерното заспиване се измества с поне 1 час по-късно.
Започват да се появяват кратки дремки и нощни събуждания.
Детето показва тези сигнали в продължение на поне 1 седмица.
Понякога заспива трудно за първия или втория сън, но когато заспи, спи 60-90 минути.
Ако пропусне един сън, става раздразнително и трудно издържа до следващия.
Ако няма навършени 12 месеца, но отказва втората дрямка, по-скоро е време за увеличаване на интервалите, а не за пълен преход.
Не може да издържи повече от 3-4 часа будно без да се преумори.
Обикновено между 2 и 6 години.
Ако спи над 40-60 минути на обяд, нощният сън пада под 9 часа.
Вечерното заспиване става прекалено дълго (40-60 минути).
Детето заспива много късно въпреки ранното сутрешно събуждане.
Започва да заспива късно на обяд (след 13:30 часа).
Може да издържи без дневен сън и става капризно чак след 17:00 часа.
Ако пропусне обедния сън, но спи спокойно 11-12 часа нощем.
Няма нощни терори и кошмари в дни без обеден сън.
Разпознаването на сигналите за преход в режима на съня е ключово за плавното му адаптиране. Всяко дете е различно и може да проявява различни сигнали, но основният индикатор е качеството на нощния сън. Ако нощният сън се накъсва, вероятно е време за промяна. Следейки внимателно поведението на детето и прилагайки подходящата стратегия, можете да направите прехода по-лесен и спокоен.